За книгата: година / - Защо ме мразиш толкова много? – крещи Анди отчаяно. Баритонът му реже ушите ми, прокрадва се вътре, пълзи под кожата ми и прорязва път към сърцето ми. - За какво? – питам отново и започвам нервно да се смея. „Нека си помисля, ти разби сърцето ми, остави ме сама, изнасили ме!“ – собственият ми глас преминава в писък. Буцата в гърлото ми не ми позволява да говоря и просто си поемам въздух. Затварям очи и броя до десет. Защо го мразя? За това, че все още те обичам.